Диализното лечение е напълно безплатно в Диализен център Перник

Диализното лечение е напълно гарантирано от държавата и право на всеки пациент с хронична бъбречна недостатъчност е да избере къде да се лекува. Всеки пациент на диализа може напълно свободно да изрази своите предпочитания и да предостави възможността да бъде лекуван на екипа и лечебното заведение, на което има доверие.

Провеждането на диализно лечение в Диализен център Перник е абсолютно безплатно за здравноосигурени пациенти. Всеки, който желае да започне своето лечение в Диализен център Перник може да посети безплатна консултация с нефролог след предварително записване на тел: 076/593924

НАЧИН НА ЖИВОТ И РЕЖИМ ПРИ ПАЦИЕНТИ НА ХРОНИОДИАЛИЗНО ЛЕЧЕНИЕ

Продължителността и качеството на живот при хората на хрониодиализа зависят от съвместните усилия, както на лекарите, сестрите и техническия персонал, така и от пълната колаборативност от страна на всеки един пациент. Спазването на определен режим и диета са наложителни. В противен случай усложненията са много, водят до влошаване на жизнената активност, общото състояние и качеството на живот и могат да причинят необратими увреждания на организма.

Диализното лечение представлява постоянно заместващо лечение на една жизнено важна функция – бъбречната. Пропускането на диализните процедури е недопустимо.

ДВИГАТЕЛНА АКТИВНОСТ

  • Допустими са леки физически натоварвания (разходка, ненатоварващи физически упражнения, домакинска работа)
  • Поне 1 час дневно пребиваване на чист въздух
  • След хемодиализа е необходима 2-3 часа почивка

ГРИЖИ ЗА СЪДОВИЯ ДОСТЪП

 Всеки пациент трябва:

  • да избягва притискане на крайника от носене на тесни дрехи
  • да щади крайника от прекомерни натоварвания (носене на тежки предмети, тежка физическа работа, вибрации, травмиране)
  • да не заспива върху ръката, на която е достъпът
  • при фистула с нарушен венозен отток, да прави препоръчаните упражнения с цел неговото подобряване
  • всеки ден и след всеки епизод на хипотензия, замайване, притъмняване пред очите, да опипва съдовия достъп и да съобщи на диализния лекар или сестра за отсъствие на трил
  • при симптоми на инфекция на съдовия достъп – болка, зачервяване, подуване, отсъствие на трил,  да съобщи на диализния лекар или сестра
  • преди диализа да измива надлежащата над достъпа кожа със сапун и вода
  • да се увери, че подготовката на мястото преди канюлиране е извършена от диализната сестра по строго определения за това начин
  • да изисква от екипа канюлирането на достъпа при всяка диализа да се извършва на ротационен принцип

ХРАНЕНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ НА ХРОНИОДИАЛИЗА

Хранителният режим при пациентите на диализа представлява неразделна част от общото лечение на хроничната бъбречна недостатътчност. Правилното хранене допринася в най-голяма степен за доброто самочувствие и качество на живот при хората на хемодиализа.

За тази цел е необходимо да се спазват няколко елементарни правила, свързани с приема на енергийни вещества, основни хранителни съставки и течности.

Въглехидратите са основен източник на енергия за организма (35-45% от общия енергием прием). Те лесно преминават през мембраната на диализатора. Следователно по време на диализа организмът губи въглехидрати, които трябва да бъдат набавени. Захарите, които се съдържат в безалкохолните напитки, конфитюрите и сладката създават енергия, която може да се оползотвори веднага от организма. Те се използват за бързо покачване на кръвната захар, когато това е необходимо; но ако не бъдат оползотворени, те се трансформират в триглицериди (както става и с алкохола), като по този начин увеличават риска от развитие на атеросклероза. Пациентите на диализа трябва да се стремят да консумират повече богати на въглехидрати храни, които освобождават енергия по-бавно главно в резултат на разграждане на скорбялата.

  • Да се избягват храни с високо съдържание на захар.
  • Употребата на храни, съдържащи много захар и мазнини, води до затлъстяване.

Мазнините (30-40% от общия енергием прием) могат да бъдат от животински и растителен произход. Животинските мазнини съдържат холестерол и наситени мастни киселини, които увеличават риска от сърдечно-съдови инциденти. Те трябва да се избягват. Храни, богати на холестерол са: яйца, масло, риба, топено сирене, козе сирене, синьо сирене, месни продукти.

  • Да се консумират печени, а не пържени храни.
  • При готвене да се използват растителни, а не животински мазнини.

По време на хемодиализа организмът губи известно количество белтъци. Ето защо, дневният прием на белтък трябва да бъде 1.2 – 1.4 г/ кг телесно тегло. От него 65% следва да бъде от животински произход. Само по този начин може да се избегне саморазграждането на собствените тъкани и мускулна маса.

  • Белтъците трябва да са с висока биологична стойност и бедни на фосфати.
  • Желателно е да се комбинира храна, съдържаща растителни и животински белтъци.
  • Вегетарианците трябва да консумират боб, леща или белтъчни добавки.

Хората на хемодиализа имат нужда от енергия 35 ккал/кг дневно.

При бъбречна недостатъчност е нарушена обмяната на калций и фосфор. Настъпва засилено освобождаване на калций и задръжка на фосфор. Резултатът е: намален калций и увеличен фосфор в кръвта. Този дисбаланс трябва да бъде компенсиран.  Дневната нужда от калций е 1500 мг. Фосфорът трябва да е под 1000 мг дневно.

Храни, богати на фосфор са: риба, месо – пуешко, заешко, агнешко, говеждо, телешко, бадеми, лещници, синьо сирене, яйца, боб, леща, грах, гъби, житни продукти.

Храни богати на калций са:  житни продукти, бял хляб, млечни продукти, зеле.

Калият лесно преминава през диализната мембрана. Приемът на калий трябва да се ограничава, тъй като резките колебания на нивото му в кръвта могат да предизвикат нарушение в сърдечния ритъм и дори спиране на сърцето.

Храни, богати на калий са: сушени кайсии, орехи, чам-фъстък, сушени сливи, фурми, бадеми, фъстъци, семки, лешници, банани, шоколад, пържени храни, кафе, доматено пюре, магданоз, копър, леща, боб, гъби, артишок, спанак,

Натрий се съдържа в почти всички храни. При хрониодиализа, възможността за елиминиране на натрий е ограничена. Задръжката на натрий предизвиква жажда, увеличаване на количеството изпити течности, които натоварват сърдечно-съдовата система и покачват кръвното налягане. Приемът на храни, съдържащи голямо количество сол, трябва да се избягва. Храната трябва да се приготвя безсолна.

Дневните нужди от енергия, храни, микроелементи и витамини са следните:

 Хранителни вещества количество дневно
белтъци 1.2 г/кг
енергия 35 ккал/кг
въглехидрати 35-45% от енергийния прием
мазнини остатъка от енергийния прием
фибри 20-25 г
натрий 1000-2000 мг
калий 2000-3000 мг
калций 1400-1600 мг
фосфор под 1000 мг
магнезий 200-300 мг
витамин В1 1.5 мг
витамин В6 10 мг
витамин В12 3 мкг
витамин С 100 мг
фолиева киселина 0.5-1.0 мг

Храни, които се препоръчват са:

➢        прясно месо – пилешко, нетлъсто свинско, телешко

➢        обезсолено сирене, извара

➢        мляко и млечни продукти

➢        плодове и зеленчуци (освен тези, които съдържат голямо количество калий)

Храни, които трябва да се избягват са:

✗        консерви

✗        салами

✗        ядки

✗        варива

✗        шоколад

✗        риба

Храните трябва да се подбират според вкусовите предпочитания и лабораторните показатели на всеки пациент.

Течности:

С отпадането на бъбречната функция отпада и способността на организма да отделя течности.

Течности са: вода, супи, сокове, алкохол, напитки, кафе, чай, мляко. Храни, които съдържат много течности са плодовете и зеленчуците.

Основно правило при приема на течности е:

отделената урина от предишния ден + 500 мл.

Ако човек не уринира, то той следва да ограничи течностите максимално:

  • Да се намали консумацията на готварска сол, да се използват повече други подправки
  • Да се ползват малки чаши за пиене
  • Да се пие бавно, на малки глътки
  • Да се измерва изпитото количество течности
  • Да се избягват храни с високо съдържание на течности (супи, сосове, кисело мляко, диня, сладолед)
  • Да се пият горещи напитки
  • Да се избягват помещенията със сух въздух
  • Редовни грижи за хигиената на устните и устната кухина
  • При жажда да не се пие вода, а да се смуче лимон или кубче лед

В междудиализния период теглото не трябва да се увеличава с повече от 1.5 – 2.0 кг. (рязкото увеличение на теглото между диализите се дължи предимно на задържането на течности в организма, което води до задух, лесна уморяемост , високо кръвно налягане и опасност от развитие на белодробен оток с фатални последици).

Хемодиафилтрация

В Диализен център Перник прилагаме съвременният метод на хемодиафилтрация. Той осигурява по-добър контрол при очистването на „малките“ молекули на уреята и креатинина, калциево-фосфорното произведение. Също така хемофилтрацията дава възможност за по-благоприятно и по-добро очистване на високомолекулните β-2-микроглобулин.

Доказани са редица стратегически преимущества на лечението с хемодиафилтрация:

  1. Запазване на остатъчната бъбречна функция
  2. Хемодинамична стабилност по време на диализа
  3. Предпазване от развитието на диализна амилоидоза
  4. Протекция при развитието на МИА-синдром
  5. По-добър контрол над хиперфосфатемията
  6. По-добър резултати при лечението на реналната анемия
  7. Контрол върху дислипидемията
  8. Намаляване на оксидативен стрес и хроничното възпаление

Известно е, че хемодиафилтрацията дава много по-добра поносимост от пациентите на диализа. По-добър е хемодинамичният баланс по време на процедурата. Епизодите на хипотония и/или повишаване на артериалното налягане са значително по-малко. Възможностите са ултрафилтрация и извличане на по-голям обем течности са по-високи при хемодиафилтрация и по този начин на пациентите на Диализен център Перник се предоставя максимално високо качество и безопасност на диализното лечение.

Съществуват различни режими при прилагането на онлайн хемодиафилтрацията като заместващо лечение:

–        само хемодиафилтрация

–        паралелно с хемодиализа при различна честота и др.

Хемодиафилтрацията е една известна методика от последните години. Тя има редица предимства пред конвенционалната хемодиализа и свое място в поведението при цялостното заместващо лечение на пациенти с терминална бъбречна недостатъчност.

Онлайн хемодиафилтрацията подобрява очистването на:

u  уремичните токсини с ниско молекулно тегло (под 500 Далтона);

u  на т.нар. „средни молекули“ с молекулно тегло от 500 до 5000 Далтона;

u  на високомолекулнити съединения /над 5000 Д/

Чрез хемодиафилтрацията се подобрява  очистването  на фосфатите в серума. Това допринася за дългосрочно повлияване на хиперфосфатемията при диализните пациенти и спомага за по-добрия контрол върху калциево-фосфорното произведение.

За повече информация и записване за консултация: Тел: 076/593924